Изкуството да отхвърляш морала – новото време на българската журналистика

Върху качеството на българската журналистика влияят много фактори и индикатори – общественият интерес, приоритизирането на някои новини за сметка на други, заплахите над журналисти, политическата цензура, не на последно място и натискът на рекламния бизнес. Все повече медиите са ориентирани към PR публикациите и много често този вид материали остават неразграничени от информационните, което създава предпоставка за манипулация. Публиката не успява да намери съответните граници и това от къде започва дадена новина и къде завършва, това остава за емпирични изследвания. Забраната за изопачаване на фактите особено в жълтата преса не е налице, но когато това се превърне в стил на качествените медии, мненията относно журналистическите стандарти и спазването на етичните норми започва да се променя. Така се влошава не само качеството на дадена медия, но и доверието на аудиторията. Спекулациите обаче продължават със заглавия като „Какво става? Шок!”, „Скандал!” – заглавия като бумеранг – насочени към широката аудитория, за да привлекат вниманието, но това рефлектира върху съответния потребител и при липсата на стойностни новини, той не би прочел съдържанието на следващите публикации. Най-често този вид заглавия се срещат в онлайн медиите и социалните мрежи.  Проблематиката на статиите е не само в самите заглавия, а и в съдържанието на съответната публикация. Некоректното и недостоверно отразяване на събитията е показател за нарушени етични норми в професионалната журналистика, но наред с това и индикатор за липсата на човешки морален фактор.

Етичният кодекс заставя българските журналисти пред казус, свързан с професионалното им развитие и покриването на изисквания в българските медии. Откога общественият интерес предполага занижаване на езика в публикациите и представянето на неверни факти? Толерантността и разликата в обществените нагласи очевидно водят до омаловажаване на изградените ценности в медийното пространство, защото медийната саморегулация се намира в затъмнение.  Един от основните фактори е носенето на отговорност за публикациите, като типичен пример за обратното са новините в социалните медии. На практика всеки може да публикува информационен материал, да заблуди аудиторията, да състави текст от неистини и да представи новината като шокираща. Този подход обаче се използва от качествените медии с обратен ефект – те отхвърлят публикуваната информация, като по този начин доказват на своята аудитория интереса към прозрачно и вярно отразяване на фактите. Дали и това не е един вид манипулативен акт? Пример за такава новина е обвинението над Виктория Петрова, водеща на централната емисия новини на БТВ, че заради употребата на израза „циганско лято” в ефир ще бъде глобена от СЕМ. По- късно новината беше определена като невярна, за което има редица доказателства. Факт е, че новините са продукт на медията, с които тя търгува, но за разлика от търговията, в медийните продукти не би следвало да се използват маркетингови стратегии, хиперболизация на събитията или личностите и класическите пазарни методи за привличане на клиенти, защото медийният потребител трябва да очаква достоверност на информацията и представяне на всички гледни точки, доколкото това е възможно.

PR-ът няма място на страниците на журналистическия материал

Не е добре за обществото, че критичната способност на медиите е притъпена. Готови текстове, публикувани в медии, но създадени не от журналисти, говорят за непрофесионално отношение и несъвестно свършена работа. Това, на което ставаме свидетели в много отношения може да се нарече „пиаризация на медиите.” Независимостта на журналистите може да бъде поставена под въпрос, тъй като те стават все по-зависими от „партизански” източници, без това да става ясно на читателите. Тази зависимост означава, че способността на журналистите да питат и да анализират вече е оспорена от PR-ите, които всъщност упражняват реалната власт. Ненаситният апетит на медиите към знаменитостите и любопитните факти около тях, например, означава че PR-ът процъфтява. Някои PR-агенции имат неоспорима власт над журналистите и винаги могат да им откажат достъп до листата със знаменитости, ако журналистите не представят историите по зададените изисквания. Необходимо е разработването на нови етични стандарти, които да принудят медиите да спазват основни морални принципи. Но саморегулацията се превръща в мираж, когато става дума за рейтинги. „Пиаризацията” на българските медии в новото време притъпява необходимостта от пълно и концентрирано съдържание на медийните продукти. Все повече липсват различните гледни точки, от които публиката сама да направи своите изводи и да си създаде мнения по проблема. Друг проблематичен аспект в отразяването на събития е изменението на фактите. Ако досега това е бил принцип на жълтата журналистика, сега и останалите медии прибягват от стандартизирани формати към инфотеймънт. Започва да се налага мода в новото отразяване, която взема превес над качествено създаденият материал.

Медиите обаче могат да се саморегулират, като не допускат потъпкване на основни журналистически и етични принципи и с това да разрушат дневния ред в една редакция. Саморегулацията разчита и се основава на професионалното самосъзнание за ценностите и етиката като изключително важни за професионалното поведение на журналистите. Все по-трудно става журналистическите текстове да се пишат балансирано, като критиката в повечето случаи не е насочена, към когото трябва. От тук линията следва нормалния си ход – намесва се политическата цензура, която се превърна и в тема табу. Обяснимо е, когато политически обвързани личности създадат свои медии и формирането на общественото мнение се оказва по-лека задача за журналистите, тъй като материалите в съответната медия няма да бъдат балансирани, а по-скоро с пропаганден привкус. Така четвъртата власт се оказва в капана на първата. Пример за това в чужбина са медиите в Турция. Турският Съюз на журналистите окачестви ситуацията като политическа цензура. Много от уволненията на журналисти са заради техни публикации в социалните мрежи, предимно „Туитър“ и „Фейсбук“. Уволнените журналисти са работили в медии, близки до правителството на Ердоган. С масовизацията и глобализацията на медийното пространство доста често възниква въпросът кой на кого е подчинен. В основите на журналистиката стои свободата на словото. Интересното тук е, че журналистиката сама се извежда до позицията на подчинен, като по този начин губи доверието на аудиторията, а от тук спада и печалбата.

Какво печели медията, когато не спазва етични принципи?

Отхвърлянето на морала в новата журналистика е признак за модерност. Не качественото , а забавното и повърхностното се превръща в идеология на българските медии. Задълбочените анализи и горещите коментарни предавания отстъпват място на злободневните и недотам съществени теми, които според медиите вълнуват българския потребител. Тъй като аудиторията е разнородна, медиите могат да си позволят да променят курса на своите предавания и да поемат в посоката на развлекателното, а също и на фикцията. В стремежа си обаче да отразят по най-добрия начин новина, свързана с насилие и жертви, репортерите не осъзнават какви фатални грешки допускат. Най-актуалният пример по темата е свързан с въпроса „Как се чувствате?”, зададен от репортер към събеседник, който преди минути или часове е загубил свой близък. Най-малкото това е нелеп въпрос, който моралните човешки устои не биха позволили да бъде зададен. В новото време на българската журналистика обаче това е възможно и стига по-далеч. Репортажът бива отразен в друга медия и в друго предаване за назидание или по-скоро с насмешка, което от друга страна е реклама в най-чиста форма, защото лоша реклама няма. Необходимо ли е обаче да рекламираме своята некомпетентност? Изкуството да отхвърляш морала и Етичния кодекс, за който са се обединили журналистите, носи дивиденти на медиите. Продава се интересното, фрапантното, фамозното, подправеното и любопитното – това са най-бързооборотните „стоки” в една медия. Цената за това е висока, но медиите я плащат, без да поставят под въпрос бъдещето на българската журналистика. Може би не трябва да се мисли в перспектива. Перспективите създават редица пречки на журналистите да творят. Изкуството да създадеш изцяло нови материали, които да се различават от фактите или да са с PR насоченост, но да бъдат атрактивни само защото това е пазарна стратегия, води до съмнения относно съществуването на журналистика. Тя отдавна не спира само до предаването на информация за дадено събитие и да информира за последиците от него. Отдавна не е затворена само в границите на редакцията и в телевизионния кадър.

Новото време в българската журналистика настъпи с нейното излизане от затворените пространства и влизането в социалните мрежи и Интернет. Тук се корени и основната причина за потъпкването на морала и етичните стандарти. Смесването на журналистика с политика и бизнес също допринася за отхвърлянето на морални ценности и повишаване нивото на „пиаризация”. Затова са необходими институции, които да следят за спазването на етиката и основните принципи на журналистиката. СЕМ като регулаторен орган е недостатъчен, за да задвижи целия този механизъм от популистки, хаотични и несъобразени с изискванията модели. Успехът или неуспехът на саморегулацията в дадена страна е трудно измерим. Прието е, че индикатор за равнището на саморегулацията е доверието в медиите, установено чрез проучване на нагласите на обществеността. Но доверието в медиите е процес, който е изключително сложен в страни, в които обществото е разделено от идеологически и политически нагласи, а медиите – при относителна свобода на словото – не са реален инструмент на контрол върху властта и на прозрачност в политиката. Недопустима е цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност и доза морал.

Българската журналистика навлезе в нов етап от историята. Модернизацията и отхвърлянето на стандартите се оказват причина за влошаването на качеството на новините и на журналистиката като цяло. Професионалният поглед към ситуацията буди изследователския интерес , но широката аудитория остава сляпа за множество проблеми около спазването на етичните принципи. Липсата на отговорност и схематичност при отразяването на новини от всякакъв характер заличават основните принципи на журналистиката и я тласкат към критичен период в нейното развитие. Диференциацията на новината от готовия PR материал е важна за избягването на манипулация, която медиите понякога целенасочено използват. Да манипулираш широката аудитория, а същевременно да манипулират теб чрез нови механизми при създаването на журналистически материал с цел атракция е изкуството да отхвърляш морала на първо място като професионалист в тази сфера и на второ – като човек, спазващ основни етични правила.