Където новите истории оживяват.

Истории в синьо

Сбъдване

Мечтите ми солени се разляха

в безбрежието на сънливото море.

Подеха песен.

В капана на черупчестия бряг ехтяха

паднали от влажното небе

капки от есен.

Застанала сред пясъчните бури

със строшени мисли от вековно чакане,

заплаках.

Внезапно тъй морето се събуди

и чу се плясък, носещ мирис на спасяване.

Дочаках

бурята да стихне, а морето се изправи,

разстла вълните си с незнайна сила

по мъртвия бряг.

И каза ми, че тъй се прави,

когато съм се в своята черупка скрила –

на себе си враг.

Вълните ме прегърнаха,  поспряха,

да вярвам силно дадох обещание.

Дъжд словесен.

Мечтите ми солени се разляха

в безбрежието на сънливото море.

Подеха песен.

 

 

Leave a Reply