Подавам глава през отворения прозорец и тих ветрец успява да раздуха няколко кичура от косата ми. От тъмните отсенки старите едролисти дървета изглеждат зрелищно. Небето е претъпкано от звезди. Протягам ръка, за да си открадна една. Стрелките стремглаво отброяват времето, но никой не го е грижа. Никой не чува мъчните им движения. Някъде в този момент някой отпива първите глътки от чаша горещо кафе. Аз опитвам бавно от истината сякаш е отровна. Бих запалила цигара, за да завърша момента, но прехапвам нервно устни, осъждайки тютюна. Въздухът е мръсен, почти колкото помислите ми, които междувременно стават все по-престъпни. Безнаказано. От солта в очите ти би ги заболяло, но не се свенят да потънат в тях. Столът ти е все така самотен, когато поглеждам към него и все така далечен, когато си там. Съвсем близо.
Една гръмотевица от летните бури се протяга и пада в сърцето ми, докато бягам. От теб. Сграбчвам емоциите си като наръч експлозиви, чиито фитили догарят. Но не успявам да ги пусна. Разрушават ме излишно и следва пълно нищо. А ти говориш с все същия тон и усмивките ти не са променили ъгъла си. Същият ли си? Такъв ли си? Харесва ми, когато ме докосваш с думи – сладки като мекия аромат на амбра. Мога да те уверя, че бих им дала цветове на ранно утро.
Ела в съня ми. Това е единственото място, където очите ми могат да те гледат без да трепнат. Ненаситно. Всеки миг би бил вечност, а всъщност е нищожна секунда. Единица време, в което пулсът ми ускорява като болид на Ферари. И не мога да се самоопитомя. Опасни шахматни фигури сме, които тичат по черно-белите квадрати и никога не се достигат. Да побягна този път към теб и да се спра, това не искам, а твоят глас кънти като ехо и ме привлича. Прахосвам копнежи и им търся причините в старите бримки на миналото.
Океанът на дните ме запраща в мъртво вълнение и търся спасение отново в очите ти. Вдишвам. Сетне внезапно затаявам дъх. Ако беше море, бих протегнала ръце, за да скоча в дълбокото и да се изгубя. За да те намеря. Някъде там си, заключен в паднала мигла, неволно отнесла името ти.
Leave a Reply