Където новите истории оживяват.

Арт ефект

Private archive

Ако бях историограф, щях да запиша всичките пъти, в които очите ти караха сърцето ми да прескача.

Щях да открия закономерност и да спра всичко, което се повтаря като съвършена мантра на будист. За да не се сбъдваш повече.

Щях да откажа устните си да опитват ненаситно от теб като възлияние.

Ако бях историограф, щях да те вмъкна в сенките на миналото и да чакам стъпките ти да заглъхнат в мрака. Исторически.

Да те съчиня в прашен свитък като древен стих, написан за Бог. И да те дам на гълъбите.

Щях ли?

Щях да прикрия голотата си зад приказки …

само че в ръцете ти винаги ставам по-гореща и от пещ.

А после купчина пепел…

в гробницата на твоите чувства.

Leave a Reply