Останки

Опитомих онзи демон, който ме караше да мисля за теб. Забраних му да повтаря името ти. Но все още го правя аз.

Ще ми се да можех да те издишам като цигарен дим и да те заключа при миналото в прашната ракла от спомени. Или да те оставя на вятъра, за да те пренесе през сребристата мрежа на дъжда далеч от тук. Ще ми се да не се бе случвал. Не разбираш ли, ти си като война, избухнала по непредпазливост… И твърде лоша дипломация.

Превърнах те в коан точно толкова парадоксален, колкото усмивките ти. Кой убива чувства с иронията, че е невинен?