Снимка: Бинар
Времето има строги закони, които застават помежду ни. Прекрачвал си прага на този дом преди век. Може би във вътрешния джоб на сакото ти си прибирал елегантна писалка. Да ти е винаги подръка. Или пък не?
Откъсвал ли си цвете по пътя към вкъщи за любимата си Лора? Дали си се усмихвал на слънцето, когато огрее прозорците ти? Изобщо стигало ли е слънце до тях? Какъв е бил звукът от обувките ти, докато си разсичал въздуха тук, в далечната 1912? Гласът ти може би е бил плътен или пък не… Бил ли е стон? Бил ли е зов? Дълго ли си стоял пред писалището, опрял върху него лакът, замислен и притихнал? Какви са били сънищата ти, Яворов? В тях имало ли е две хубави очи? Душата ти… тя още ли се моли?
Времето е заповядало да не мога да ти задавам въпроси. Даваш отговори само в стиховете, защото строгите закони на времето ме отдалечават от това да те познавам.
А стоя пред дома ти, закъсняла с век…
Leave a Reply