Аз плюс ти никога не е равно на благоприличие.
Отвличаш ме. С поглед ме караш да бягам,
а нагло го наричаш недоразумение.
Хващаш ръката ми и тичаме ли, тичаме
като Х-а в сложно уравнение.
От страх избягваме решение.
С теб няма „ние“, само „никога“
прелестна дума, изваяна от заблуди,
прищевки, наивност, гордост и други.
С всеки допир се опитваш да убиеш
отдавна мъртви пеперуди.
Събуждаш ме, за да ми кажеш, че ме мразиш
усмивка пропълзява по лицето ти.
Сърцето ти
потупва само по навик, когато му откажеш
да бъдеш себе си и да гориш,
пак мълчиш, но в погледа ти се чете
аз плюс ти е равно на две
половини от едно сърце.
Leave a Reply