Мечтите ми солени се разляха
в безбрежието на сънливото море.
Подеха песен.
В капана на черупчестия бряг ехтяха
паднали от влажното небе
капки от есен.
Застанала сред пясъчните бури
със строшени мисли от вековно чакане,
заплаках.
Внезапно тъй морето се събуди
и чу се плясък, носещ мирис на спасяване.
Дочаках
бурята да стихне, а морето се изправи,
разстла вълните си с незнайна сила
по мъртвия бряг.
И каза ми, че тъй се прави,
когато съм се в своята черупка скрила –
на себе си враг.
Вълните ме прегърнаха, поспряха,
да вярвам силно дадох обещание.
Дъжд словесен.
Мечтите ми солени се разляха
в безбрежието на сънливото море.
Подеха песен.
Leave a Reply