Затънах в преспи на очакване,
в снежни отломки и тъжно навяване –
скрито кокиче в прозирния лед.
Не хващай ръката ми преди падане,
нека сгреша, да съм просто човек.
Мартенски чакам лъчи на сладострастие
в атлазено оранжево да ме горят.
Да стана господар на твоето всевластие,
с жезъл от щастие усмивките ми да се възцарят.
С нишки от вопли пристегни ми сърцето,
дай им имена, цветове и ухания,
нека вдишам те, Март, през прозорче, което
гледа само към пъстри желания.
Leave a Reply